ПРИЩЯ̀ВА МИ СЕ несв.; прищѐ ми се, мин. св. прищя̀ ми се, прич. мин. св. деят. прищя̀л ми се, -а ми се, -о ми се, мн. прищѐли ми се, св. 1. Прех. и непрех. Изведнъж, за кратко време или от време на време ме обзема силно желание за нещо (обикн. да ям нещо); приисква ми се, доисква ми се, дощява ми се. — Ний ще идем на лов. Много ми се е прищяло сърнешко месо. — Сега сърни не се бият, грехота е! К. Петканов, Х, 117. Когато старецът излезе, той пак продължи, вече по-открито и по-язвително: — Цяло село говори вече, но той не иска никого да чуе! Види се, че му се прищяло, след като си е вдигнала предника... Ст. Даскалов, СЛ, 124.
2. Непрех. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Обзема ме непреодолимо желание да направя, да извърша нещо или да стана някакъв, нещо, посочено в следващото изречение; приисква ми се, доисква ми се, дощява ми се. Прищя ѝ се вдън земя да потъне, за да не гледа пламналите от насмешка очи на овчаря, който беше намерил достатъчно сили в сърцето си да нарече баща ѝ „крадец“ пред цялата му въоръжена войска. О. Василев, ЗЗ, 50. Жабата видяла вола в йедна ливада, та ѝ ся прищяло да стане и тя като него — голяма. Д. Манчев, БЕ I, 125.